Пил съм. По принцип не пия, но сега пих. Относно заглавието - не си струва да се чете написаното тук, наистина - не си струва, излез, това не е трик, натисни X. Реших да го уточня в началото за да не ви пързалям 1000 думи надолу, за да разберете каква e уловката ( ако някой изобщо го прочете ). Няма уловка - мотивирах се за пръв път да пиша каквото ми хрумне - няма тема, просто така.. буквално искам да пиша каквото мисля.
 Правя го защото често имам чувството, че искам да кажа много неща, а често не виждам смисъл да се казва нищо. Но сега пих. Когато пия обичам да мисля. Влизам надълбоко в много безмислени теми и на другия ден не помня за какво дълбоко съм си мислил. Аз съм егоист. Наскоро се научих да си го признавам. Олекна ми. Добър човек съм и не свързвах, че мога да съм егоист, но 99% от времето мисля за себе си,въпреки че имам човек до себе си, семейство, приятели и вскичко необходимо, за да съм щастлив човек. Пиша този блог с надеждата някой да се припознае и да разбере, че не е сам - в единия случай сам ще означава да е депресиран или нещо такова ... да се чувства безполезен и отхвърлен, в другия случай той е специялен и богоизбран, различен от всички, гений едва ли не. Бил съм и двете, за това не знам кое съм. Сигурно има и трета опция, защото изглежда всички са разрешили загадката и живеят без подобни главоблъсканици. Не знам, май всички са си сложили маски. Всички са уплашени, но никой не си признава, защото всички изглеждат супер силни и наясно къде,как и защо. Ако е така - добре за тях. Ако не, надявам се да изразя това което искам, чрез написаното и повече хора да го прочетат. Не че сме зле - нали се сещаш - всичко е ок, само че....Никой не е щастлив. Нужно ли е - не знам, но така ми се струва. Някой изглежда щастлив, някой дори и това не прави. Всеки ли има нужда да е специален. Аз имам. Не знам защо. Какъв е проблема повечето да сме част тези 99%, които не виждат разликата в картинката или там каквото и да е? Защо всички трябва да сме специални? "Не знаеш с кой си имаш работа!" "Ти знаеш ли аз кой съм".... Брат все тая айде ...
 Искам да съм специалния тип, който без напрежение постига каквото си поиска и тайно се надявам живота да ми готви някакво такова събитие, докато аз се правя, че не искам защото съм си 0бикновен човек съм си, защото така излгежда по-готино. Дори и аз, който изглежда постоянно мисля за този маскен бал, в който живеем, ако за 5 секунди събера смелост и се погледна с абсолютна безпристрастност виждам че съм мнооооого надълбоко в играта. Нищо чудно че има много измерения. Едното е това в което живеем - виждаш някакви хора да правят някакви неща, а няколко нива зад това - това са други хора, целящи други неща, а най-често не целящи нищо, надяващи се, че изглеждат всякаш целят най-готиното нещо. Ако ли пък не - другите не разбират, защото те са специални, или пък другите разбират, само те не - не знам... Това ми е въпросът ? 

Май ?